КРАТКОСРОЧНА ОБЩИНСКА ПРОГРАМА по чл. 10 от ЗЕВИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА ЧАСТ ОТ ДЪЛГОСРОЧНАТА (СЪЗДАВАНЕ НА „РАБОТНОТО ТЯЛО“ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ И СТРАТЕГИИТЕ - ОБЩИНСКИ ЮТИЛИТИ КЛЪСТЕР)

2/11/2020
Съдържание:
ІV. Клъстерите като конкурентоспособен модел на икономическо развитие……...        14
VII.2 Предложения за избор на иновационни технологии....................... 42
VIII. Етапи на срокове……………….………………………………………..64
IX. Заключение очаквани резултати………………………………………….66
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ползвани означения и съкращения
СЪКРАЩЕНИЕ
ЗНАЧЕНИЕ
ЗВЕИ
Закон за възобновяеми енергийни източници
ВЕИ
Възобновяеми енергийни източници
ЗЕ
Закон за енергетиката
ЗНИ
Закон за насърчаване на инвестициите
ЗОС
Закон за общинската собственост
ЗООС
Закон за опазване на околната среда
ЗПЧП
Закон за публично-частното партньорство
ЗУТ
Закон за устройството на територията
НИ
Национален интерес
ОА
Общинска администрация
ОПР
Общински планове за развитие
ЕС
Европейски съюз
ПЧП
Публично-частно партньорство
СИП
Социално-икономически партньори
ЗА
Закон за администрацията
ЗДН
Закон за допитване на народа
ЗМСМА
Закон за местното самоуправление и местната администрация
ЗРР
Закона за регионалното развитие
ИЗП
Използваната земеделска площ
ОЮК
Общински ютилити клъстер
 
 
 
  1. Въведение
Споразумението за климата от Париж, подписано от ЕС и от 195 страни по света, предвижда постигането на въглеродна неутралност до средата на 21-ви век. Под това се разбира уравновесяването на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, които се дължат на хората, с процеси за тяхното улавяне и отвеждане от атмосферата. Новият амбициозен план на Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 година се състои от програма в 50 точки за постигане на нулеви емисии в следващите 30 години, която ще преобърне изцяло икономиката и ще засегне всяка страна в съюза.
В тази връзка, проблемът с използването на ВЕИ става особено актуален. Делът на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) през последното десетилетие се е увеличил рязко в световен мащаб, за сметка на употребата на изкопаеми горива. Най-често, тази тенденция е плод на целенасочена политика на субсидиране, заместване, забранителни режими и данъчно облагане, чиято крайна цел е намаляването на въглеродните емисии и други замърсители, както и постепенното елиминиране на зависимостта от изкопаеми горива.
Разработването на нова Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Тутракан е необходимо, за да се повиши енергийната ефективност на общината и за да се отчете напредъка и нуждата от допълнителни мерки и начини за справяне с глобалните проблеми: климатичните проблеми, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на големия дял енергия, употребена в икономиката, ограничаване на енергийната зависимост на ЕС и икономически растеж. Тя се основава на приетата Дългосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Тутракан.
В новата програма се предвижда разработването и прилагането на нов подход за интегрирано управление на енергийните потоци и създаване на нови структури за управление.   В следствие изпълнението на програмата се очаква да бъде повишена ефективността на използването на енергийните ресурси подобряване на опазване на околната среда чрез намаляване на емисиите от парникови газове и замърсяването на въздуха.
II.   Нормативна рамка   
Целта на този раздел е  да представи законовите изисквания и регулаторен контрол при предоставяне на услуги в рамките на отделна община. Изготвеният анализ посочва случаите, при които е необходимо лицензиране, сертифициране, предоставяне на услуги при известни общи условия и правила за работа с потребителите на енергийни услуги, както и  изпълнение изискванията на т.18 от Директива 27 на ЕС     
II.1 Според вида на дейностите КЕВР издава следните видове лицензии:
            1. за производство на електрическа енергия;
2. за производство на топлинна енергия;
3. за производство на електрическа и топлинна енергия;
4. за пренос на електрическа енергия;
5. за пренос на топлинна енергия;
6. за пренос на природен газ;
7. за транзитен пренос на природен газ;
8. за разпределение на електрическа енергия;
9. за разпределение на природен газ;
10. за съхраняване на природен газ;
11. за обществена доставка на електрическа енергия;
12. за обществена доставка на природен газ;
15. за търговия с електрическа енергия;
16. за организиране на пазар на електрическа енергия.
17. (нова, ДВ, бр. 11 от 2008 г.) за снабдяване с електрическа енергия или природен газ от крайни снабдители;
18. (нова, ДВ, бр. 11 от 2008 г.) за управление на електроенергийната система;
19. (нова, ДВ, бр. 11 от 2008 г.) за разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителни мрежи на железопътния транспорт.
 Комисията определя срокове на лицензиите по ал. 1 от една до 35 години в зависимост от времевия ресурс на активите, с които се осъществява дейността по лицензията, и от финансовото състояние на заявителя.
 Комисията не може да определи по-дълъг срок на лицензия от срока, поискан от заявителя.
 (Нова, ДВ, бр. 11 от 2008 г.) Когато лицето, което е подало заявление за издаването на лицензия за някоя от дейностите по ал. 1, т. 1 - 6 и т. 8, 9, 11, 12, 15 - 18 или притежава такава лицензия, отговаря на изискванията за координатор на балансираща група съгласно чл. 96а ЗЕ, в съответната лицензия се записват правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на балансираща група.
20. Лицензиране на дейностите водоснабдяване и канализация.
 II.2 Анализ на покритието на Лицензионните услуги върху териториалните единици- Общини по Административно деление
Територията на Република България е разделена на 278 общини и 28 области. Общините са юридически лица и притежават право на собственост и независим и общински бюджет. Кметовете на общините и общинските съвети се избират чрез преки избори на всеки четири години, съобразно законовите изисквания. Общинският съвет e местния управленски орган, който определя политиката за развитие на общината. Общинският съвет се състои от пряко избрани общински съветници. Изпълнителния орган в общината е кмета на общината.
Лицензионните услуги на оператори за пренос и достъп на електро енергия и вода покриват почти цялата територия на страната (без частта канал и пречистване). Доставчиците на природен газ са получили лицензии за големи територии около 80%( за което са представили Бизнес планове), но реално не са покрили и 50 % от територията на България ( заради високата цена се ползват около 10% на тази територия).
Над 90% от територията в България е без организирано отопление (отношението в Дания е обратно- няма селище над 200 къщи без отопление, решено при „социален маркетинг“).
Страната ни е под влияние на „Сибирския антициклон“ и е невъзможно да не се отопляват административни, битови и производствени сгради. Българинът отдавна ползва нормативните 50 литра топла вода на ден. Проблемът си ползвателя, при липса на лицензиант със ангажименти в регулаторната рамка, е разрешил най-често чрез употреба на бойлери за топла вода и използване на елементарни горивни системи на горивна база „всичко което гори“ (неограничено число емитери на прах, отпадъци и обгазяване). Като резултатът е налице открита процедура на ЕК за нивото на прахови частици и нерегламентирано обезлесяване. 80% от обемите на административните сгради са на директно изгаряне на фосилни горива- една трета от които на безакцизна нафта. Налице е отказ на местния бизнес да участва в иначе регламентираните от ЗЕ и Наредбата за Лицензиране дейности. Като се знае, че и другите сфери на енергийно производство и  услуги са отдавна разпределени, то ползвателите им по места( общини, държавни учреждения, местни бизнес структури) са се отказали да участват в бизнес, който оформя най-голямото перо от разходите им. Резултат- бедни и безработни райони без комуникации и инфраструктура. Обезлюдяването и демографския срив са естественото следствие от отказа за създаване на  структури и управление на собствените енергийни потоци.
Измененията в законовите рамки свързани с приемането на Трети и  четвърти либеризационен пакет и последващи изменения в Правилата за продажба на енергийни услуги (на Свободен пазар) дават възможност за Съчетаване на „добри практики“ и адаптиране на съществуващи модели          ( Гюсинг- Австрия и Хале- бивша ГДР), които са доказали своята жизненост в  Европа, могат да се реализират и при нас на нивото на най-малката самостоятелна единица, българската община.
II.3. Особености на функционирането на енергийния пазар на общинско ниво
Енергийният пазар включва система от договори за доставка, пренос, разпределение и балансиране на ел. енергията, управление на енергийните потоци в общината, ниво на комуникации, логистика и разработване на общинска програма за интелигентни   ютилити (комунални) клъстери           
Новата енергийна политика на ЕС е продиктувана от промените в климата, които особено в последните години отправят все по-тревожни сигнали за човечеството. Глобалните предизвикателства свързани с околната среда изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и местно ниво.  Към страните членки (СЧ) се поставят все по-високи изисквания за увеличаване дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Тези изисквания се регламентират с редица правни норми на първичното и производно право на ЕС и се транспонират в националните политики и законодателства на страните членки. Политиката за чиста енергия споделя фундаментални цели с широк диапазон политики на Общността, като най-съществените от тях са насърчаване на конкурентоспособността и трудовата заетост, осигуряване на достъп до основни стоки и услуги и укрепване на ЕС като партньор в устойчивото развитие. Енергията от ВЕИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите секторни политики. В тази връзка на ниво Европейски съюз се прилага координиран подход в голям диапазон политики на Общността, които оказват въздействие върху рационалното използване на енергията.
Препоръките на ЕК посочват, че България трябва:
  • да увеличи целта си за ВЕИ за 2030 г. и да постигне най-малко 27 % в общия енергиен микс, при заложени само 25 %;
  • да се фокусира в областта на енергийната ефективност, където политическата амбиция е много ниска;
  • да развие социалните аспекти от справедливия енергиен преход и да ги включи в плана за преструктурирането на въгледобива Основните мерки, които да допринесат за успешната реализация на стратегически цели на ниво община:
1. Административни мерки, които да се заложат като основни принципи на дейността на новосъздаден общински ютилити клъстер.
1.1.Съобразяване на общите и подробните градоустройствени планове за населените места в общината с възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници;
1.2.Подпомагане реализирането на проекти на индивидуални системи за използване на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
1.3.Повишенаване ключови компетентности и административен капацитет на общинската администрация при съставяне и изпълнение на процедури по обществени поръчки, и управление на проекти за енергия от ВИ;
1.4.Въвеждане на енергиен мениджмънт в общината и функционираща общинска администрация в съответствие с регламентираните права и задължения в ЗЕВИ;
1.5 Интегрирано управление на енергийните потоци чрез общинския ютилити клъстер ( ОЮК). Общинският съвет е принципал на ОЮК, който методично управлява енергийните стратегии и разходите на:
  • Обществения доставчик на В и К, когато се построят и пречиствателните станции, където се произвежда метан, който се реализира като енергия;
  • Управление на отпадъци подходящи за топлинна утилизация;
  • Отпадъци от селско и горско стопанство;
  • Обектите (съставят балансиращата група (БГ)):
  • общинска собственост:
  • училища; болници; детски градини; административни сгради;
  • общински предприятия;
  • държавни и обществени учреждения и сгради;
  • електро-транспорт;
  • доброволно присъединили се.
2.  Разработка на структура и взаимовръзките в Общинския ютилити клъстер
ОЮК избира координатора на балансираща група, чрез динамичен търг проведен съгласно Закон за обществените поръчки. Той доставя и балансира електрическата енергията за БГ.
Електро и топло генериращата мощност в по-големите населени места на Общините ще са фактора, балансиращ енергийния товар,  осигурявайки горивната си база от местни източници и продавайки излишната електрическа енергия на националната мрежа като зелена енергия. При изграждане на топлофикационната  си база от местни източници, ОЮК ще произвежда комбинирана топлинна и електрическа енергия, като след задоволяване на собствените си нужди,  излишната електрическа енергия ще се продава на  обществения доставчик  или съответното разпределително предприятие на електрическа енергия.
 2.1. Създаване на  Балансираща група от общинските обекти консуматори на ел. енергия
2.2    Съгласувано и ефективно изпълнение на програмите по енергийна ефективност и програмите по изграждане и използване на ВЕИ;
2.3 Партньорства с български и чуждестранни университети и високо технологични        центрове, свързани с производството на енергия от ВИ и био горива;
2.4. Ефективно общинско планиране и развитие на нов модел на общинска енергийна политика за мащабите на Р България, основан на ниско въглеродната     икономика;
2.5. Повишаване и трайно ангажиране на интереса на жителите на общината към промените в климата и технологиите за „зелена енергия”;
2.6. Провеждане на информационни и обучителни кампании сред населението за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на енергия от възобновяеми източници.
3. Финансово технически мерки:
3.1. Технически мерки да са съобразени с:
  • Мерките, заложени в Програмата на общината по чл.10 ЗЕВИ . Оползотворяване на енергията от възобновяеми източници ще се съчетава с мерките, заложени  в Националната Програма;
  • Мерки  за използване на енергия от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност при реализация на проекти за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сгради общинска собственост или сгради със смесен режим на собственост – държавна и общинска;
  • Стимулиране изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от ВЕИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост и/или такива със смесен режим на собственост;
  • Реконструкцията и модернизацията на системата за улично осветление с използване на енергия от възобновяеми източници, като алтернатива на съществуващото улично осветление на територията на общината, модернизиране на системата за дистанционно рудоуправление на осветлението нова;
  • Увеличаване на търговските възможности на общината чрез нови производства на енергия от ВЕИ и развитие на публично-частното партньорство в областта на предоставяне на енергоефективни услуги;
  • Използване на енергия  от възобновяеми източници  при изграждане и реконструкция на парково, декоративно и фасадно осветление на територията на общината;
  • Стимулиране на частни инвеститори за производство на енергия чрез използване на биомаса от  горското и селското стопанство .
4. Основни положения на Бизнес плана на ютилити клъстера  за реализацията на Общинската актуализирана програма по чл.10 от ЗВЕИ
4.1.   Изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от ВИ или на инсталации за производство на био горива в транспорта и на течни горива от биомаса върху пустеещи земи, публична общинска и частна общинска собственост и подходящи мерки за оползотворяването на тези земи (оборски тор и течните горива от биомаса) и подходящи мерки за оползотворяването им (в приетата Общинска програма това са позициите в т. 6.1 до т. 6.6. Променя се и избора на технология с промяна на горивната база от биомаса-слама на биооил –предварително преработена биомаса).
4.1.1. Изграждане на модулни инсталации за флашпиролиза и производство на биоойл, биочар и утилизация на невтечняемите газове за три-генерация върху общински терени в прилежащите села от община Тутракан. Полученият от процеса на флашпиролиза продукт биоойл се складира в танкове за последващ транспорт до инсталацията за високотемпературна газификация, намираща се на територията на депото за отпадъци, собственост на община Тутракан. Очаквано количество биомаса, генерирано от земеделие, като пример за добра практика на описаната по - горе технология е даден на: http://www.mavericksynfuels.com/plants/
4.1.2.  Отглеждане на растителни видове, от които се произвеждат суровините, както и за оползотворяване на остатъци и отпадъци от тях, за производство на био горива и на течни горива от биомаса върху пустеещи земи са подходящи мерки за оползотворяването им. Заснемане на площите, подходящи за залесяване с бързо растящи  видове като По-ловния и Мискантус. Това е перспективата за увеличаване производството на второ поколение горива /бензин, дизел и керосин/, производството на електроенергия и утилизация на отпадната термална енергия под формата на топлина и студ. Предвижда се синергийно използване на биочар за регенериране на повредени почви.
4.1.3. Използване на топлинната енергия от ВИ е свързана с издаването на лицензия при изграждане на централи за производство на топлинна енергия от ВИ и за изграждането на топлопреносна мрежа на територията на общината.
4.1.4. Изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от ВИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост или сгради със смесен режим на собственост – държавна и общинска. 
5. Информация за планираните административни и финансово-технически дейности и мерки заложени в програмата, в съответствие с НПДЕВИ
5.1. Приемане на Общинска Краткосрочна програма за Насърчаване използването на ВЕИ.
5.2. Облекчени процедури за внедряване и съкратени срокове за въвеждане в експлоатация.  
5.3. Ускоряване на мерките заложени в Общинския план за използване на ВЕИ.
5.4. Актуализация на програмата.
- проекти на нова горивна база с използване на биоойл
- годишно потребление на дизелово гориво
5.5. Инсталиране на модулни системи за производство на биоойл в прилежащите села от Общината. Утилизация на термалната енергия, генерирана от системите за производство на биоойл през оранжерийно производство на плодове, зеленчуци и/или цветя. Използване на биочар продукт за лечение на изтощени почви и увеличаване плодородието на по-слаби терени. Създаване на дистрибуторска мрежа за доставка по домовете на био горива, захранващи битови микро централи.
Като пример за добра практика на описаната по - горе технология е даден на http://www.gekgasifier.com/wp-content/uploads/2013/08/APL_2013 catalog_06-2013_web.pdf
5.6. Избор на подходящи терени в села, от състава на Община Тутракан за монтаж на модулни станции за преработка на биомаса до получаване на биоойл и биочар; оранжерийни комплекси и хладилни складове за съхранение на произведената в оранжериите селскостопанска продукция, монтаж на абсорбционни чилъри за производство на ледена вода за захранване през летните месеци на хладилните складове със студ. Направа на ПУП, ПРЗ и ТП с разрешителни за строителство на бъдещата инвестиция.
5.7. Определяне на общински или частни терени за построяване на малки, локални, тригенерационни централи за производство на електроенергия, топлина и студ,  в агломерационните райони на гр. Тутракан и селата.
5.8. Медийна кампания за представяне на бъдещите инвестиции в гр. Тутракан и прилежащите села за купуване на пилотни Микро инсталации и монтирането им върху превозно средство на презентационна платформа. Обиколка по селата и представяне пред населението на възможностите на технологиите монтирани върху презентационната форма. Като пример за добра практика на описаната по - горе технология е даден на http://www. youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=SUXd5TxGhRc#t=83
5.9. Медийна кампания за представяне на бъдещите инвестиции в гр. Тутракан и прилежащите села за купуване на пилотни Микро инсталации и монтирането им върху превозно средство на презентационна платформа. Обиколка по селата и представяне пред населението на възможностите на технологиите монтирани върху презентационната форма.
6.    С излизане на свободния пазар на обектите на Общината- Оформяне на балансираща група.
 Тези измененията са предизвикани от новите Правила за продажба на ел. енергия и обхващат следните дейности:
6.1. Идентификация и приоритет в бъдещата група- избор на Доставчик и координатор по ЗОП.
6.2. Създаване на собствени електро генериращи мощности
6.3. Други специфични за общината мерки, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ, на производството и потреблението на газ от ВИ, на производството и потреблението на био горива и енергия от ВИ в транспорта.
IV. Клъстерите като конкурентоспособен модел на икономическо развитие
IV.1 Определение за клъстер и защо това е необходимата структура за географския район на община Тутракан
Според К. Кетълс клъстер е „група компании и институции, намиращи се в един специфичен географски район, които са свързани чрез взаимозависимости като произвеждат сродна група продукти и/или услуги. Поради своята близост (както географска, така и по дейности) членовете на клъстера са движени от различни видове ползи, специфични за тяхното местонахождение. Тези ползи например включват достъп до пазар на специализиран труд и доставчици, размяна на знания, натиск да се достигне по-високо икономическо развитие, за да има и по-голяма конкурентоспособност и непрекъснато обучение, благодарение на близкото взаимодействие между клиентите и специализираните доставчици. Майкъл Портър ги определя като „географски концентрации на взаимосвързан бизнес, специализирани доставчици, доставчици на услуги, компании от сродни промишлености и асоциирани организации (например университети, агенции по стандарти и търговски асоциации) в определени области, които се конкурират, но също така и си сътрудничат”.
Следователно клъстер е географска концентрация на взаимосвързани компании, доставчици и асоциирани организации от една определена област. Клъстерите имат четири характерни особености:
- Близост: компаниите трябва да бъдат достатъчно близо в пространството, за да има добър обмен на информация и знания и да имат общи ресурси.
- Връзки: те трябва да имат обща цел (например търсене на пазара), за да имат полза от близостта си и взаимодействието.
- Взаимодействия: не е достатъчно да са наблизо и да работят по общи проблеми. За да има положителен резултат, трябва да има и известно активно взаимодействие.
- Критическа маса: трябва да има достатъчен брой участници, за да има значително въздействие върху показателите на компаниите от тези взаимодействия.
Регионално самоиздържаща се мрежа от предприятия с възможности за вертикална и хоризонтална интеграция в областта на ютилити                           ( комунални) дейностите на територията на общината обуславят именно създаване на ЮТИЛИТИ КЛЪСТЕР.
 Спецификата за Община Тутракан е че, на територията има   Лицензианти,   който да се привлекат в дейностите на Клъстера. На база Либеризацията на пазара Пакети 3 и 4,  отказа от участие на лицензиантите е невъзможен.
IV.2 Примерна структура на клъстера (ОЮК).
Като ръководна структура на клъстера ще се учреди Дружество, което в началото ще бъде  над 50 % собственост на Община Тутракан, като се препоръчва да e АД.
Задачата на Клъстера ще бъде координацията и контрола на дейностите на дъщерните дружества, Запазването на интересите на общината в случай на частична приватизация на дъщерните дружества, както и изработване на стратегията за целия концерн.
IV.3 Основни дейности на ОЮК
Основните дейности на ОЮК включват дейността от енергетиката (ТЕЦ-овете, ток, топлофикация, газ) и участията във ВиК дейности. Препоръчва се да се участва в дейностите на отпадно стопанство и в транспортното предприятие. Тази структура представлява ядрото на ОЮК за гр. Тутракан. ОЮК обхваща дейности в следните дъщерни дружества и дружества с участия със съответните полета на дейност:                                                   
  • Дейност за Енергопроизводство - Снабдяване с топлинна енергия и газоснабдяване
  • Снабдяване с ток. Снабдяване с горива.                        
  • Водоснабдяване и Канализация
  • Транспортна дейност - градски и общински транспорт в гр. Тутракан.          
  • Дейност за отпадно стопанство, улично почистване и зимно поддържане   
  • Сервиз  Например работилница в транспортното предприятие е препоръчително да е в обединение с ремонтни мощности на другите предприятия. Тъй като сервиза оферира търсени на пазара продукти, той следва да се санира и разшири и да се обособи като самостоятелно предприятие в ОЮК и по-късно може би да се приватизира (частично).
  • Строителна дейност като се координират всичките строителни дейности, например едновременни строителни мероприятия при газопроводите и проводите за питейна вода .
  • Съвместно обслужване и поддържане на инсталациите и тролейбусните и електро зарядни мрежи на транспортните предприятия с инсталациите на енергоснабдяване.
  • Дейността за отпадно стопанство е общинско предприятие на Община Тутракан. В момента Общините проверяват възможностите за предоставяне на концесия за управлението на ТБО чрез сепариране. Ако това стане, трябва да е при условие за участие в ОЮК.
IV.4 Основни функции ОЮК
IV.4 1. Общинският съвет е принципал на ОЮК
IV.4 2. ОЮК  управлява основните дейности посочени в схемата:
- Координира пазара на ел. енергия ;
-Закупува отпадната сепарирана вече биомаса от всички, които я предлагат законно;
- Ръководи производството на горива и енергия;
- Подържа баланса чрез електро-зарядните станции на електро- мобилния транспорт;
- Координира връзките с доставчици и лицензианти.
IV.4 3. Специални връзки с ВиК ( права за вода, за отпадъците от пречиствателната станция).
IV.4 4. Управлява мерките за енергийна ефективност чрез координация на потреблението на общинските обекти и присъединените към тях.
IV.4 5. Участва в управлението на  производството на топлина и студ във всички котелни на общинските обекти и комбинираното производство на  ТЕЦ „ Брикел“ на територията на града.
IV.4.6. Управлява предприятията на територията  на общината и завода за Био горива на територията на града.
IV.4.7. Контролира количествата постъпваща маса и я заплаща на завода за разделно събиране и фермерите с дългосрочни договори.
IV.4.8   Контролира продажбите на енергия вътре в ОЮК, както  и продажбите извън него.
IV.4.9  Балансиране (диспечеризация) на собственото електро производство.
IV.4.10 Диспечеризация при покупка на ел. енергия на принципа най-ниска цена от вън.
IV.4.11. Пряко участие на пазара на СИНТГАЗ и хибрид.
IV.4.12 Управление на Обществения електро транспорт.
IV.4.13. Продажба на енергия на електро-зарядните станции и сградите им.
IV.4.14 . Търговия и с природен газ (по вътрешни газопроводи и компресиран)
     IV.5 Последователност при създаването на ОЮК
 
Създаването на клъстер за управление на комуналните дейности (Ютилити клъстер) има за цел чрез обединяването на основни функционални звена от общинската структура, както и други вкл. и частни фирми, да се облекчи реализирането на задачите от Стратегията за интегриран подход в различни сектори в рамките на територията. Така по-лесно ще се постигнат целите и сроковете за реализация на поставените задачи.
Правни стъпки в създаването на Акционерно дружество с подходящ предмет на дейност е основата на новата енергийна концепция в осъществяването на ОЮК:
IV.5.1 Получаване на лиценз по предвидения от законите на Република България ред
IV.5.2 Предмет на дейност. Дружеството ще упражнява следния предмет на дейност: Производство на електрическа и топлинна енергия, Производство на БИООИЛ и БИОЧАР и БИО горива и битум, осъществяване пренос на електрическа, топлинна енергия и СИНТ газ, както и транзитен пренос на СИНТ газ, разпределение на електрическа енергия и СИНТ газ, съхраняване на природен газ, осъществяване доставка и снабдяване с природен газ и електрическа енергия, търговия с електрическа енергия, организиране на пазар на електрическа енергия, преработка на отпадъци.
IV.5.3. Определяне на Координатор (Звено за управление)
Това е основното структурно звено, което управлява и координира работата на всички общински енергийни звена, както и създадените на основата на публично-частно партньорство. Създават се Общински ютилити клъстер, Общинска балансираща група за енергия, учредява се Търговец с енергия и се придобиват Лицензии за територията. Тук Координаторът може да бъде и отдел в общината, в по-малките населени места, подпомогнат от външен консултантски екип от представители на частния бизнес в общината.
Общинският ютилити клъстер обхваща всички дейности, свързани с производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия и енергия за охлаждане от локалните генериращи възобновяеми източници. Стартира се активното отглеждане на специализирани енергийни растения. Организира се събирането и оползотворяването на биологични и растителни остатъци и отпадъци за производство на биогорива или производство на топлинна енергия. Едновременно с развитието на топло преносната мрежа се изграждат и топло-акумулиращи съоръжения, които да осигурят съхранението на енергия, за да могат да се управляват пиковете на потребление и да се осигури денонощно независима енергия.
Всички предвидени дейности се финансират и ко-финансират от предоставянето на нови услуги и продукти на населението като се привличат постоянно външни инвестиции. Създават се предпоставки за привличане на външни инвестиции, откриване на нови работни места и укрепване на средната класа, която е гръбнакът на всяка икономика. В българския контекст децентрализираното производство може да се превърне и в мощен инструмент за намаляване на енергийната бедност.
С помощта на външната привлечена експертиза, се осигурява най-икономически изгоден вариант на излизане на свободния пазар на обектите, вкл. и частни, при проявено желание, и избор на доставчик на ел. енергия за група обекти. Така ще се осигури значителен първоначален капитал от освободения финансов ресурс.
Необходимите документи за изработване на екшън плана на клъстъра и придобиване на определени лицензии за територията са следните:
-Оперативна Програма за Развитие
-Дългосрочна и краткосрочна програма на Общината по чл.10 от ЗЕВИ
- Програма по енергийна ефективност
-Програма по управление на отпадъците
- Други програми,  мастърплан и  озеленяване
- Съответни решения на общинския съвет
IV.5.4 Поставянето на основите на общинското енергийно самоуправление
То включва следните дейности:
  • Изграждане на модулни отоплителни инсталации. Изгражда се електрозаряден инфраструктура и се привличат инвеститори в  общински и частен електротранспорт;
  • Оформяне на Балансиращата група;
 
Необходимо е на определен етап  Общината Тутракан и нейните подразделения да създадат Балансираща група, да са  Възложители на обществени поръчки и следва да прилагат Закона за обществените поръчки. За спазването на Закона за обществените поръчки при доставката на електрическа енергия да се използва регламентираната в закона динамична система.  Динамичната система за доставки е изцяло електронен процес, чиито пазарни характеристики отговарят на изискванията на възложителя. Системата е отворена през срока си на действие за включване на всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор и е представил предварителна оферта, която отговаря на спецификациите. Предварителна оферта за участие в динамичната система за доставка на електрическа енергия може да се подава по всяко време в срока на действие на системата. Дейността ще се осъществява чрез виртуалната Фирма АД.
Съгласно Закон за енергетиката, пазара на електрическа енергия се дели на:
- Регулиран пазар, като съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ е утвърдено, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.                                                                                                 
- Свободен пазар, като съгласно чл. 100, ал. 1 от  ЗЕ е утвърдено, че сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват производителите, търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция и крайните клиенти.
 Основните стъпки за създаване на Балансиращата група са следните:
-Представяне на пътна карта за излизане на свободния пазар на електроенергия от консуматорите на общината.
- Избор по ЗОП на доставчик и координатор.
-Получаване на лиценз от ОЮК. Може да се работи с външни доставчици на енергия. Крайната цел все пак е да се излезе максимално близко до производителя на АД-т или евтина енергия на производител.
Тези стъпки са в съответствие с Инструкцията за излизане на свободния пазар от клиенти отговарящи на критериите на ППЕЕ
  • Обхващане на дейностите, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ;
  • Създаване на публично частно партньорство в рамките на общината за събиране, депониране и оползотворяване на битовите отпадъците и ВиК системите, органичните отпадъците  от селскостопанско производство, животновъдство и др;
  • Изграждане на централи за производство на електрическа и топлинна енергия от ВИ и изграждане на топлопреносна мрежа и топло-акумулиращи съоръжения;
  • Изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от ВИ върху покривните конструкции на подходящи сгради;
  • Матрична структура на управление с пулсиращи звена. Структурата е заимствана от подобен клъстер в Австрия.
  • Щатното разписание на ОЮК е динамично при устойчива функционалност. Броят на пряко наетите по трудови правоотношения ще изглежда примерно така:                                           
1.         Направление-Енергопроизводство-               6 ч.
2.         Направление производство горива-               6 ч.
3.         Направление Енергопотребление-                   6 ч.
4.         Направление Суровини-                                  18 ч.
5.         Направление Ел. транспорт-                             3 ч.
6.         Направление Маркетинг и Продажби-            3 ч.
7.         Направление ФСО-                                            3 ч.
8.         Инспектор-                                                          1 ч.
9.         Помощен и офис персонал-                               5 ч.
Общо 51 човека по трудов договор и трима с договор за управление.
 
IV.6 Разширяване на ОЮК
Тази основна структура следва да се доразвие, при което да се придаде особено значение на следните сфери:
•      Използване на мултипликационни ефекти;
•      Подобряване на дейностите по реализацията;
•      Евентуално учредяване на дейност за терените;
•      Евентуално учредяване на дейност за мрежите;
•      Използване на мултипликационни ефекти: Възможности за използване на синергии може да възникнат в сферите работилница, строителни дейности, електрическа мрежа, отчитане и др. п.   
По-късно и в зависимост от потребностите, ОЮК може  да се разшири със сферите „Размяна на търговски и складови площи с други общини и "сервиз".  Интересът на Общината е чрез обединяване на енергийния сектор в един клъстер и използване на мултипликационния потенциал между предприятията на ОЮК да се постигне по-висока степен на ефективност на извършените услуги отколкото в момента.  Едновременно, особено с инвестициите в сферите енергетика (замяна на отоплението с ток), вода (намаляване на загубите от вода) и отпадни води (изграждане на пречиствателна станция),  както и транспорт (замяна на стари автобуси) могат да се постигнат значителни екологични ефекти. Накрая, обединяването на дейностите под една шапка на ОЮК при правилно използване на възможностите води до значително подобрено обслужване на клиентите. Само така може да се реализира икономически издържана концепция за ОЮК на Община Тутракан, допринасяща дългосрочно за успеха на предприятието.                                                                                              
IV.7. Предполагаеми ползи от създаването на ОЮК
Прогнозата за успеха се базира на редица предположения и условия, и е разграничена и изчислена в три алтернативи:
  • Сепариращо предприятие за отпадъци от бита и стопанствата и оползотворяването им в енергиен ресурс;
  • За бъдещото развитие на предприятието особена роля играе инвестицията за пречиствателна станция   с електропроизводство. Причините за това са необходимият голям размер на инвестицията и сложното рефинансиране само чрез таксите за отпадни води;
             Правилната политика към фермери и животновъди  за утилизация в енергия за ОЮК.
V. Интегриран подход за управление на енергийните потоци в общината
V.1.Определение
Интегриран подход означава да се вземат предвид, отчитат и управляват  като взаимосвързани икономическите, социалните, енергийните, транспортните и други политики и дейности, които са отговорност на местното управление (Общината).
Интегрираният подход е модерна стратегия за управление, базирана на основните принципи на оптимизацията при използването на природните, финансови и човешки ресурси. Основни сектори на управлението са енергетика, транспорт, екология, водоснабдяване, канализация, отпадъци, пътна, инженерна и паркова инфраструктура.
Някои от тези сектори са взаимно обвързани през енергийното потребление и оптимизацията им има отношение към изграждане на „Енергийно независима община”.
V.2 Подготвителен етап
Реализацията на интегриран подход за управление започва с изготвяне на концепция за конкретната община. Това, в зависимост от конкретния случай, е програмен документ в обем 5-10 страници, , който показва насоките за анализ и планиране, по които ще се работи съвместно с ръководството на общината за изграждане на стратегията за интегриран подход за управление на общината. Тази работа може да завърши в срок от 2-3 месеца след възлагане и подписване на договор с екипа от консултанти, и ще се състои от следните основни фази:
-анализ на всички разполагаеми ресурси в района на действие на общината с отчитане на специфични характеристики;
-анализ на дейността, постиженията и нерешените проблеми в различните сектори през последните 5 години;
-дефиниране на приоритетните сектори и тяхната взаимовръзка;
-изграждане на комплексна програма за реализация на стратегията със срокове и необходим ресурс;
-реализация на конкретни организационни и технически задачи от програмата с изграждане на целеви екипи, съставени от специалисти на общината и външни експерти;
-завършване и отчитане на съответни етапи от програмата;
-анализ на постигнатите резултати при завършване на всеки отделен етап в отделен сектор или комплекс от сектори.
V.3. Изграждане на енергийно независима община
Управлението на енергийните ресурси, енергийната ефективност  при  разходването им, оптимизирането на енергийната инженерна структура и изграждане на локални мощности за генериране на възобновяема енергия, е комплекс от дейности, които са общо-значими за няколко от секторите на общинска отговорност. Общото в тях е стремеж към децентрализация (защо не и енергийна независимост), опазване на околната среда и други в контекста на добрите европейски практики, като например инициативата „Споразумението на кметовете на Европа - т.18, Директива 27 на ЕС“ (Covenant of Mayors) за интегрирани градоустройствени подходи. Затова всички тези дейности могат да се обединят под условното име „Изграждане на енергийно независима община”. Реално с това общината показва намерение за намаляване на зависимостта, респективно разходите за енергия чрез мерки за оптимизиране, повишена ефективност и генериране на енергия от локални ресурси.
V.4. Някои елементи от анализа на състоянието на общината от ОПР.
Проведеният анализ показва следните обобщени резултати:
V.4.1. Баланс на човешки ресурс:
  • Липсва 70% от инфраструктурата на Европейска община от този тип;
  • Липса на квалифицирани кадри поради икономическа миграция и демографски дефицит;
  • Усилена миграция в големите общини и чужбина;
  • Все по ниско ниво на заетост на населението в промишлеността;
  • Селата в района намаляват и изчезват;
  • Все по скъп живот относително приходите на населението;
  • Насочването към едро земеделие и технически култури в  селско стопанство не предразполага ангажирането на много работна ръка.
V.4.2 Баланс на енергиен ресурс:
  • Донори на енергия;
  • Обществения доставчик на В и К  - консумация на енергия;
  • Управление на отпадъци подходящи за топлинна утилизация – утайки, битови, промишлени, от селско и горско стопанство;
  • Обектите, общинска собственост,  балансиращата група (БГ): консуматори на енергия вкл. улично осветление; 
  • Училища, болници, детски градини, административни сгради; общински предприятия; държавни и обществени учреждения и сгради; електро-транспорт; доброволно присъединили се.
V.4.3.Екологични показатели – вода, въздух
-Резултати от  мониторинг на показателите имащи отношение към здравето на населението
-Дефиниране на цели за постигане
-Определяне на основни причинители на проблеми и планиране на мерки за решаването им
VІ.  Краткосрочна програма за управление     
VI.1.         Визия
Визията на Дългосрочната  програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2018 – 2027 г. е дефинирана в съответствие с основните принципи, залегнали в Методологията за стратегическо планиране на Република България. При подготовката на програмата за взети предвид и добрите практики за изработване на стратегически документи в ЕС.
Визията предлага картина за желаното състояние на инфраструктурата за използване на енергия от ВЕИ и мерките за енергийна ефективност в общината, която преодолява слабите страни и усилва силните страни на общината. Визията дава отговор на въпроса, какъв искаме да видим общината в края на 2027 г., след като е осъществена предлаганата в стратегията оптимизация на ефективността и конкурентоспособността на енергийните услуги. Въз основа на извършената оценка на потребностите и на предизвикателствата и съобразно горните принципи е формулирана следната визия за приложение на ВЕИ и на мерки за енергийна ефективност в община Тутракан:
Към 2030 г. Община Тутракан да се превърне в регионален еталон за промяна към зелена икономика чрез приложение на ефективни ВЕИ и на мерки за енергийна ефективност и конкурентно сравняване с водещи общини от Р. България.
VI.2.Стратегически цели и приоритети
Логиката на намеса за постигане на целите по приложение на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност в общината се базира на следните основни препоръки от ЕС:
Първо, за структуриране на „целево-ориентирани комплексни действия и проекти от подходящи партньорства на заинтересованите страни за приложение на технологично и организационно ноу-хау по ВЕИ.
Второ, при управлението на процеса за приложение на ВЕИ е необходимо да се анализира ролята и интензивното използване на дейности, свързани с изпълнението на мерки и проекти за обмен на опит. Също така, да се прокламира важността на процеси, които биха повишили капацитета за усвояване на политиката за приложение на ВЕИ на проектно, организационно и общинско ниво, като двигател за промяна на тази политика.
Трето, от ключово значение за успешната реализация на стратегията е повишаването на знанията и уменията на заинтересованите страни, повишаване на готовността им за участие в политиката за използване на ВЕИ и енергийната ефективност в общината.
От задълбочения анализа на изпълнението на краткосрочната програма на общината до 2023 г  са изведени стратегически цели и приоритети, които ще подпомогнат реализацията на мисията на Дългосрочната  програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2018 – 2027 г в община Тутракан:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. Повишаване на институционалния капацитет и стимулиране на сътрудничество за използване на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност в общината.
ПРИОРИТЕТ 1.1: Координиране на планирането и изпълнението на инициативи, свързани с разработване и прилагане на ефективни политики в използването на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност в общината.
ПРИОРИТЕТ 1.2: Развитие на областно, национално и трансграничното сътрудничество за разработване и реализиране на ефективни политики в използването на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност в общината.
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2. Подобряване на системата и инфраструктурата за достъп до знания и информация на потенциални инвеститори в сферата на „зелената икономика“
ПРИОРИТЕТ 2.1: Повишаване на капацитета на участващите заинтересовани страни в сферата на „зелената икономика“
ПРИОРИТЕТ 2.2: Подобряване на системата за достъп до информация на потенциални инвеститори в сферата на „зелената икономика
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3. Балансирано оползотворяване на местния потенциал на ВЕИ и ускоряване на прилагането на мерки за енергийна ефективност.
ПРИОРИТЕТ 3.1: По-ефективно оползотворяване на местния потенциал на възобновяемите източници на енергия в общината
ПРИОРИТЕТ 3.2: Ускоряване на прилагането на мерките за енергийна ефективност в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии на общината
ПРИОРИТЕТ 3.3: Въвеждане на нови организационни структури като Общински ютилити клъстер с цел подобряване на управлението и координирането на работата на всички общински енергийни звена, както и създадените на основата на публично-частно партньорство.
 VI.2.Мерки и дейности за постигане на специфичните цели
Изпълнението на целите от стратегическата рамка на Дългосрочната програма, която обхваща период от 10 години (2018-2027), се подкрепя от множество дейности (проекти), тематично групирани в 15 мерки, които обхващат стратегическото планиране, управление, наблюдение и оценка.
Мярка 1.1.1.1: Мотивиране на заинтересованите страни и участие в периодични дискусии по актуални въпроси за ефективното използване на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност в общината
Мярка 1.2.1.1: Идентифициране и прилагане на съгласувани решения, с обществени ползи за приложението на ВЕИ и на мерки за енергийна ефективност
Мярка 1.2.1.2: Осъществяване на независим мониторинг в планирането и изпълнението на инфраструктурни проекти за използване на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност
Мярка 1.2.1.3: Осъществяване на пилотни инфраструктурни проекти в сферата на използване на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност- изграждане на модулни инсталации за ФЛАШПИРОЛИЗА и производство на БИООЙЛ, БИОЧАР и утилизация на невтечняемите газове за ТРИ-ГЕНЕРАЦИЯ върху общински терени, изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от ВИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост или сгради със смесен режим на собственост – държавна и общинска. 
Мярка 2.1.1.1: Отразяване в публичното пространство на актуални дискусионни въпроси и ангажиране на заинтересованите общности от общината с пряко участие в дебатите
Мярка 2.1.1.2: Включване на въпросите за развитие на „зелена икономика“ в общината в дневния ред на постоянни национални, регионални и общински форуми за приложението „зелена икономика“
Мярка 2.1.2.1: Организиране и провеждане с участието на представители на заинтересовани страни на национални и международни изложения, борси и обучения в сферата на „зелена икономика“
Мярка 2.2.1.1: Подобряване на системата за достъп до информация на потенциални инвеститори в сферата на „зелената икономика“
Мярка 3.1.1.1: Провеждане на обществени допитвания за ползите от приложението на ВЕИ в общината и вижданията на гражданите и бизнеса за неговото развитие
Мярка 3.1.1.2: Организиране на целеви кампании за повишаване на осведомеността сред заинтересованите страни и стимулиране на предприемачеството в областта на използването на ВЕИ
Мярка 3.1.2.1: Популяризиране на балансираното оползотворяване на местния потенциал от ВЕИ
Мярка 3.1.2.2: Проучване на възможности и добри практики за балансирано оползотворяване на местния потенциал от ВЕИ
Мярка 3.2.1.1: Провеждане на проучвания за идентифициране на потребностите от знания и умения за прилагането на мерки за енергийна ефективност от заинтересованите страни
Мярка 3.3.1.1 Интегрирано управление на енергийните потоци чрез общинския ютилити клъстер ( ОЮК).
VI.3.     Индикаторите за наблюдение
С цел проследяване на цялостната реализация на Програмата, така и за изпълнението на отделните й компоненти, е създадена система за измерване на изпълнението чрез набор от индикатори. Системата от индикатори за изпълнение на Програмата са непосредствено свързани с очакваните резултати.
При формулирането на индикаторите е следван принципа SMART, т.е. индикаторите са:
  • Specific – специфични – Индикаторите имат ясна дефиниция;
  • Measurable - измерими – Индикаторите са насочени към желано бъдещо състояние и са количествено определени, така че позволяват измерване;
  •          Achievable – постижими – Доколко е възможно заложените стойности да бъдат постигнати;
  •          Relevant – релевантни – Индикаторите са пряко свързани с целите на политиката, стратегията или програмата;
  •          Timely – обвързани с време – Индикаторите са свързани с дефинирана времева рамка.
За целите на настоящата Програма е разработена триизмерна система от индикатори, като всяка от трите групи проследява динамиката на изпълнение на дадено йерархично ниво от структурата на нейната стратегическа рамка. Трите групи индикатори са следните:
  • Индикатори за въздействие - измерват постигнатите ефекти от изпълнението на стратегическите цели. Индикаторите за въздействие имат значение за цялостната оценка на ефективността на избраната стратегия и политика за използване на енергия от ВЕИ и мерките за енергийна ефективност в целевия регион. Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи – с качествени оценки относно достигнатата степен в социално, икономическо и инфраструктурно развитие на общината.
  • Индикатори за резултат - оценяват напредъка по реализацията на изпълнението на специфичните цели и постигнатите резултати.
Групата на индикаторите за въздействие се състои от 3 /три/ количествени показателя, които измерват настъпили социално-икономически ефекти чрез средноаритметичен резултат от данните. Ако желаните крайни целеви стойности на тези показатели са достигнати, то това би означавало, че Програмата е постигнала своята главна цел. Те са както следва:
  •          Увеличение на ПЧП проекти в сферата на възобновяемите източници на енергия в общината;
  •          Създаване на нови работни места в сферата на ВЕИ и на оползотворяване на мерки за енергийна ефективност общината;
  •          Намаление на вредните емисии, вследствие използването на ВЕИ и на оползотворяване на мерки за енергийна ефективност в общината;
  •          Увеличение на относителния дял на инсталирана мощност от ВЕИ.
Групата на индикаторите за резултат се състои от 8 /осем/ количествени показателя, както следва:
  •          Повишена подкрепа за реализация на проекти за ефективно използване на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност;
  •          Брой на установените партньорства;
  •          Брой медийни публикации, свързани с реализиране на иновативни решения в сферата на „зелена икономика“;
  •          Брой инициативи за повишаване на капацитета на заинтересованите страни;
  •          Подобрена система за достъп до информация на потенциални инвеститори в сферата на „зелената икономика“;
  •          Брой реализирани пилотни инфраструктурни проекти в сферата на ВЕИ;
  •          Брой проведени проучвания относно идентифициране на дефицити в знания и умения за прилагането на мерките за енергийна ефективност от заинтересованите страни;
  •          Брой проведени проучвания сред заинтересованите страни.
Препоръчително е след определен период от време индикаторите да бъдат подлагани на проверка. Последното е наложително и когато бъде променена законодателната рамка, която регулира работата на общинската или  областна администрации.
VI.3. Наблюдение и оценка на Програмата за насърчаване на използването на ВЕИ
Наблюдението и оценката на общинската програма за насърчаване на използването на ВЕИ трябва да се осъществява на две равнища.
Първо равнище: Осъществява се от общинската администрация по отношение на графика на изпълнение на дейностите и проектите, залегнали в годишните планове.
По заповед на кмета на общината оторизиран представител на общинска администрация изготвя периодично доклади за състоянието на планираните инвестиционни проекти и прави предложения за актуализация на годишните планове.
Докладва за трудности и предлага мерки за тяхното отстраняване. Периодично (поне един път в годината) се прави доклад за изпълнение на годишния плана и се представя на Общинския Съвет.
Второ равнище: Осъществява се от Общинския съвет. Общинският съвет, в рамките на своите правомощия, приема решения относно изпълнението на отделните планирани дейности и задачи.
VI.4. Източници на финансиране
За целесъобразното насочване на финансовите потоци и обезпечаване на реализирането на разработената Програма е необходимо да се направи обстоен анализ на възможностите за финансиране.
Релевантните източници могат да се обособят в следните групи:
  • Национални публични средства:
-     Местен бюджет;
-     Централен бюджет;
-     Национални фондове.
  • Външни публични средства:
-     Национални оперативни програми;
-     Европейски фондове;
-     Европейски програми.
  • Публично–частно партньорство.
Настоящият анализ е направен в контекста на неспецифицирани условия и неочертани изисквания за допустимост на инвестиции и бенефициенти по отношение на европейските и национални фондове. Това се дължи на факта, че Програмата е разработена в края на действащия програмен период 2014-2020, но същевременно обхваща един по-дългосрочен период на изпълнение – 2018-2027 г, за който след 2020 г. няма официални приети рамки и условия за функциониране на финансовите програми на ЕС. Очакванията са да няма съществени отклонения от досега регламентираните изисквания за вид на бенефициентите и проектите. Тук е необходимо да се посочи, че с изключение на финансовите източници от частен и публично-частен характер, бенефициентите могат да бъдат потенциални ползватели на средства от другите разгледани в анализа финансови източници или като партньори на коалиционен проект с водеща организация местна/регионална власт или като самостоятелни бенефициенти. Детайлните параметри за допустимостта и условията за кандидатстване за получаване на подобна помощ, обаче, са обект на специфициране в конкретни покани за кандидатстване. Обезпечаването на по-голямата част от дейностите на Програмата е възможно да бъде по линия на частните инвестиции или собствени средства, с оглед реализирането на възможно най-голям ресурс. В настоящата социално-икономическа реалност и при ограничените ресурси на публичния сектор, е необходимо все по-интензивно да се търси развитие на сътрудничество с частния сектор. В допълнение последните тенденции по отношение на европейското финансиране са насочени към намаляване значително дела на финансиране чрез грантове и увеличаване на дела на финансиране чрез собствени средства, национално финансиране и/или финансови инструменти
Очакваните източници на финансиране са следните:
  • Програма „Държавни инвестиционни заеми“ на Р България
  • Фонд „Научни изследвания“ на Република България
  • Местни бюджети и Държавен бюджет
  • Основните структурни фондове за финансиране на проекти за използване на ВЕИ в страните от ЕС са Европейският фонд за регионално развитие (European Fund for Regional Development) и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (Еuropean Agricultural Fund for Rural Areas Development)
  • Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) 2021-2027 г.
  • Програма за развитие на селските райони
  • Фонд „Енергийна ефективност“ (ФЕЕ)
  • Кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (КЛЕЕВЕИ)
  • Програма „Енергийна ефективност на Европейската инвестиционна банка и Международен фонд „Козлодуй“
  • Програма ЕЛЕНА на ЕИБ
  • Механизъм за свързване на Европа
  • Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество
  • Публично–частно партньорство (ПЧП)
  • Договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори)
 
VI.5. Срокове за изпълнение на програмата
Изпълнението на Дългосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Тутракан ще се осъществи за период от 10 (десет) години от 2018/ до 2027 година. Краткосрочната програма е със срокове от 3 години 2020- 2023г. Ежегодно ще се изготвят планове за реализация на програмата, където ще се вземе под внимание финансовото осигуряване и тежест на програмата върху общинския бюджет, както във времето, така и по отношение на различните източници на финансиране на програмата и възможност за нейното реално изпълнение.
През всичките години на програмата текущо ще се изпълняват дейностите по събирането, обработването и анализ на информацията за състоянието и енергопотреблението на всички общински обекти. Тези дейности са важна основа за мониторинг на резултатите, актуализирането на общинската програма, както и за отчитането на резултатите от изпълнението на програмата
VIІ.    Приложения
Общинският ютилити клъстър следва да осигури спестяване на енергия чрез оптимизация на потреблението от децентрализирани източници на производство посредством съчетаване на предоставяне на енергийно-ефективни услуги и участие на балансиращия пазар на електрическа енергия и други. Възможни са различни варианти за осигуряване на тези дейности.      
VII.1 Възобновяеми енергийни източници на основата на фотоволтаици
Инвестиционно намерение
Изграждане на една или няколко наземни или покривни фотоволтаични инсталации, върху собствени площи на физически обекти на електрическо потребление. Изграждане на електро генериращи мощности на Биооил и други, съчетано с енергоефективни мерки в  управление на разходите и саниране на сградния фонд.
Изходна постановка
Настоящото обхваща случаи, при които даден титуляр (ОЮК) по множество партиди на потребители, е или не е, участник на  пазара на свободно договорени цени на електрическа енергия. Сумарното потребление от електромерите на Общината е с товаров профил, който не е бандов, няма ясно изразена сезонност и не може да бъде управляван. Титулярът има налични покривни площи подходящи за изграждане на фотоволтаични инсталации, и собствени микро централи, които да бъдат присъединени към вътрешно-обектовата електрическа инсталация, след съществуващия търговски електромер. Физическите обекти на Общината са присъединени към електроразпределителната мрежа на само едно ЕРД. Титулярът няма собствена електроразпределителна мрежа между отделните си физически обекти.
Цел на инвестиционно намерение
Целта на инвестиционното намерение е да се оптимизира цената на енергийното потребление на физическия обект посредством собствено производство на електрическа енергия от фотоволтаични инсталации и всички останали електро генерации.
 Правна рамка
Реализацията на инвестиционното намерение попада в обхвата на законите за енергетика и за устройство на територията и техните подзаконови нормативи. Съгласно ЗУТ всеки обект за производство на енергия подлежи на процедиране с разрешение за строеж, освен в случаите, когато се касае за покривни инсталации с инсталирана мощност до 30 кВт., в който нормативен състав изграждането става в разрешение за монтаж от съответния главен архитект, след предоставяне на становище за присъединяване от ЕРД и конструктивно становище от проектант конструктор. В случай хипотезата за процедура с разрешение за строеж, се следва общо действащата нормативна уредба на ЗУТ. Съгласно отнесеността на случая към електроенергийното законодателство в зависимост от попадането на дадения случай в първата или втората хипотеза по-горе, присъединяването на производствения обект става съответно само със становище за присъединяване или с договор за присъединяване. Съгласно законодателството и регулаторната рамка-инструкции и  решения на регулатора, произведената електрическа енергия може да бъде ползва или са собствено потребление, или за продажба по свободно договорени цени, или за комбинация от двете.
В случаите, когато Общината ще продава произведената електрическа енергия на свободен пазар, то следва да регистрира производствения си обект като производител по смисъла на ПТЕЕ и инструкциите на ЕСО и процесът на продажба по свободно договорени цени се извършват по общия ред на ПТЕЕ.
В случаите когато физическите обекти на Общината са с предоставен достъп до ЕРМ, те закупуват енергия на свободно договорени цени и  се балансират в стандартна балансираща група.
Технико-икономическа обосновка на инвестиционното намерение
Доставката на електрическа енергия е процес, който се съпътства с множество разходи (за т.нар. естествени монополи), които са извън „чистата“ стойност на енергията като стока. Към тези разходи се причисляват цената за пренос и достъп до електропреносната мрежа (ЕПМ), за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ) средно напрежение (Ср. Н ) и ниско напрежение (НН), надбавката за „разходи към обществото“, акциз и балансиране. В последните няколко години се оформи една устойчива пазарна цена за единица инсталирана мощност от 1Евро/Ват.
Стойността на ел. енергията монополи е над 100лв./MWh.
При потребление на произведената електрическа енергия от физическите обекти на Общината, се предполага, че разходите за естествените монополи няма да бъдат дължими, което в комбинация с ниската пазарна стойност на инвестицията, ще доведе до значима ефективност на инвестицията.
В случаите обаче, когато произведената електрическа енергия се реализира на свободния пазар, то на търговска сделка подлежат само количествата които надвишават сумарното моментното потребление на физическите обекти на Общината. При този процес е необходимо в MMS системата на ЕСО да бъдат регистрирани в Ден-1 графиците за продажба към участник на пазара. Процесът на анализиране  и прогнозиране на енергията която прогнозно ще бъде налична за свободен пазар е много сложен и труден за автоматизиране както всяко отклонение попада в регламента за заплащане на небаланси. Това силно намалява ефективността на инвестицията и за нуждите на това изследване се приема, че инвестиционното намерение трябва да постигне минимални остатъчни (след задоволяване на собственото потребление) количества енергия, които да се реализират на св. Пазар.
На база на анализ на профила на товара на физическите обекти на Общината в годишен разрез, на база на спецификите на технологията за производство на ел. енергия от ФЕЦ и ТЕЦ и съпоставка на двете, следва да се проектира мощността на ФЕЦ и ТЕЦ  съответстващо на горния критерий. Пример с тази посока е следната съпоставка на кривите на потребление и производство. Примерът на сравнение на производството и потребление на енергията от Разчетите по изпълнение на дългосрочната програма за Въвеждане  на ВЕИ по чл.10 по ЗВЕИ на община Тутракан. Потреблението е само на общинските обекти.
 
За още по-пълното използване на капацитета на ФЕЦ и ТЕЦ за собствено потребление и на база на много ниската себестойност на произвежданата електрическа енергия, може да се предприемат мерки за повишаване на потреблението в часовете на пикова мощност на ФЕЦ и в неработните дни от годината. За целта може да се приложат организационни мерки включващи управление (до колкото е възможно) на режима на работа на физическия обект и разместване на графици на дейност в светлата част на денонощието.
Алтернативно може да бъдат приложени и мерки свързани с инвестиция за повишаване на  електропотреблението-инсталиране нови мощности за климатизация и вентилация или промяна на първичния източник на енергия на съществуващите мощности.
При случаи на планирано (предварително известно) превишение на генериращата мощност спрямо потребяваната такава, то може да се реализира продажба по свободно договорени цени  към търговец по известен почасов график. Реализираните дисбаланси се уреждат по силата на отделен договор за балансиране с координатор на стандартна балансираща група, в която Титулярят участва в качеството си на производител. До промяна на нормативната уредба, за избягване на проблемите с уреждането на плашене на мрежови услуги, е добре да се върви към множество локални ФЕЦ, чиято мощност да кореспондира с  графика на потребление на съответния физически обект след чиито електромер тази централа е присъединена. Посочените по долу сгради са с потенциал за ФЕЦ
Предлага са примерен проект за изграждане на покривна фотоволтаична система за собствени нужди.
При определянето на мощността на покривната фотоволтаична инсталация е отчетена площта, на която могат да бъдат разположени модулите. Тази особеност налага общата инсталирана мощност да бъде 9,180 kWp.
Оценка на покрива
Покривът, върху който ще бъде реализирано инвестиционното намерение се намира на масивна сграда в кв. 1, УПИ Х-46,49,402, с. Пожарево Община Тутракан, област Силистра.
Описание на идейния проект
        В примерният идеен проект е разгледана идеята за изграждане на покривна фотоволтаична инсталация. При определянето на мощността на покривната фотоволтаична инсталация е отчетен площта, на която могат да бъдат разположени модулите. Тази особеност налага общата инсталирана мощност да бъде 9,180 kWp.
 
VII.2 Предложения за избор на иновационни технологии    
ГАЗИФИКАЦИЯ НА Scandi Energy, Норвегия
ОСНОВНО ОПИСАНИЕ
Тази технология е особено подходяща за  редуциране обемите отпадъци
Scandi Energy, Scandi Vacuum Gasifier (SVG) е проектиран да генерира енергия от всички органични биоразградими и синтетични отпадъци на база въглеводороди. Тази инсталация  работи непрекъснато, като произвежда висококачествени газообразни горива.
Основна информация:
Термичната газификация (пиролиза) се дефинира като разграждане на материали на основата на въглерод чрез използване на непряк, външен източник на топлина, обикновено температури от 500 до 800 ° С, при отсъствие или почти пълно отсъствие на свободен кислород. Този процес термично разгражда и освобождава летливите части от органичните материали, което води до синтетични газове - синтезиран газ, съставен предимно от водород - H2 -, въглероден оксид - CO -, въглероден диоксид - CO2 - и метан - CH4 -. След като синтезния газ се почисти, той може да се използва в газови турбини, двигатели с вътрешно горене или котли, за да произвежда топлина или да произвежда електричество, както и  масло и материали, които могат да се преработват в активен въглен и други продукти, като резултат  от този процес. Пиролизата е жизнеспособна технология за термично преобразуване и няколко компании по света са разработили такива алтернативни съоръжения за термично преобразуване. Германия, Япония, Норвегия и други европейски страни имат значителен търговски опит с технологията за пиролиза.
Инсталации с различен капацитет на SVG са на разположение за работа с различни видове отпадъци с цел производство на газообразни и течни горива. Ефективността на тези устройства е изцяло зависима от чистотата и енергийното съдържание на отпадъците. Системата Scandi Energy SVG се състои от следните подсистеми:
Пиролизна камера:
Представлява изолирана камера, в която се съдържа ретортен комплект за отпадъци. Устройството за реторта е изградено по такъв начин, че да предотврати проникването на димните газове, така че  да не могат да проникнат в ретортата от пещта. Пещта е оборудвана с една горелка, способна да работи (само за стартирането) с природен газ, отработен газ или комбинация от газ и масло. Топлината от горелката преминава през пещта, за да доведе ефекта на реторта до работна температура. Отпадъчните димни газове могат също така да бъдат допълнително използвани в економайзер или котел за отпадъчна топлина. Температурата на димните газове обикновено е 100 до 150 ° C над работната температура на ретортата. Пещта е конструирана така, че да позволява на ретортния възел лесно да се разширява и свива по време на операцията по отопление и охлаждане.
Конструкция:
Сглобката на ретортата е монтирана в пещта и се състои от две високотемпературни кръгли тръби в един проход. Материалът се подава към реторта чрез захранващите клапани от тип тапа. След като материалът е в реторта, захранващият шнек ще премести материала през цялата дължина на ретортния механизъм. Температурата на органичния или синтетичен материал започва да се увеличава, докато преминава през реторта. След като материалът достигне пиролитичната си температурна реакция, материалът започва да се разпада в въглеводородни компоненти в газообразна фаза. Тези газове променят въглеродните числа, тъй като те стават по-горещи. Дългите въглеводородни вериги се разделят на по-къси, в зависимост от естеството на материала. Накрая газовете излизат от системата през почистващия шнек. Пепелният и негазифицираният материал излизат през изходните вентили по същия начин, по който материалът се подава в системата. Газовете се събират под слабо отрицателно налягане и  излизат от реторта. Въглеродът и пепелта, излизащи от системата, ще бъдат охладени преди съхранение.
Шнек:
Сглобеният реторт е снабден с шнек от неръждаема стомана устойчив на  висока температура, който премества материала от входа, през реторта и накрая до точката на разтоварване. Този шнек работи на предварително определена скорост, зададена от производителя. Въпреки това, скоростта на шнека може да бъде променена от контролния панел на оператора, за да отговаря на материала и процеса.
Горелка:
Както е споменато по-горе, пещта е снабдена с една или две газови горелки, които нормално работят с природен газ, пропан или отпадъчен газ. Горелките са снабдени с предпазен контрол на пламъка и могат да бъдат модулирани до по-висока степен на горене при поискване. Регулирането на температурата, монтирано на комплекта реторта, позволява на горелката да започне и да се модулира в зависимост от изискването на материала. След като горелката се включи, тя се модулира до нисък режим. След като реторният възел се загрее, горелката постепенно се придвижва към по-високи позиции, докато се достигне предварително зададената температура в реторта. След като се постигне зададената температура, горелката се връща обратно към по-ниската си позиция. Ако температурата превиши предварително зададената горна граница, горелката автоматично се снижава и ако температурата продължава да се увеличава, горелката се изключва. По време на операцията в много случаи процесът на превръщане на материала става екзотермичен и въпреки че горелката е изключила, температурата на реторта ще остане висока. Ако температурата на реторта падне под долната зададена точка, горелката автоматично ще стартира и ще повиши температурата
 
Сепараторът тип циклон:
Циклонният сепаратор е монтиран на изхода на отпадъчните газове. Това устройство ще отделя всички частици от газа, преди газът да стигне до системата за измиване на частиците от газа.
Системата за измиване на частици:
Системата за измиване на частици се инсталира след сепаратора за циклони. Системата за измиване на частици трябва да съдържа вода. При обработка на отпадни продукти като тор, био утайка,  въглища, дървесина или твърди битови отпадъци, водата може да се използва като промивна среда. Обикновено се подава рециклираща помпа за рециклиране на течността от резервоара през охлаждащия топлообменник и обратно към разпръскващите дюзи за измиване. Помпата за измиване се активира, когато уредът започне да работи и рециркулира измиващата среда. Този процес на измиване се извършва в тръба на Вентури и всички тежки частици като катран или восък могат да бъдат отстранени от газа и ще бъдат задържани в системата за измиване на частици. Индикатор за ниво на стъклото се доставя със системата за измиване на частици. Уредът трябва да се източва от време на време, за да поддържа нивото достатъчно ниско, за да може газът да премине през него. След като газът се почисти през тръбата на Вентури, той преминава през демистер (капкоотражател) и течните частици се отделят от газа.
 
           Кондензорът:
Тъй като газът излиза от системата за измиване на частици, той влиза във вертикален кондензатор. Всички кондензиращи се газове или вода се отделят от газа и некондензиращите се газове преминават през друг обезвъздушител до газовите вентилатори.
 
Газова въздуходувка:
Газовият вентилатор се използва за отстраняване на газовете от системата, като същевременно се поддържа леко отрицателно налягане в системата. Това е Рутс -  тип вентилатор. Вентилаторът се управлява чрез използване на датчик за налягане, монтиран на реторта. Този преобразувател усеща скоростта на газификация. С промяната на газовия поток се повишава или намалява налягането на реторта и се изпраща сигнал към регулатора на скоростта на вентилатора, за да се компенсира. По този начин работният ретортен вакуум се поддържа на предварително зададено ниво. Това гарантира качеството и еднородността на страничните продукти.
Резервоар за междинно съхранение:
Крайният газов продукт се транспортира до междинен резервоар за съхранение на газ. Това е малък резервоар и не може да се използва като постоянен резервоар за съхранение на газ. Този резервоар трябва да се изпразва непрекъснато, в противен случай ще предизвика обратен натиск върху системата
Охладителна кула:
Охлаждаща кула се подава за охлаждане и рециркулиране на охлаждащата вода към кондензатора.
Основен резервоар за съхранение на газ:
Газът се прехвърля от междинния резервоар за съхранение към главния резервоар за съхранение чрез газов компресор. Част от газа се използва за нуждите на технологичното отопление, докато по-голямата част от газа се използва за производство на електрическа енергия чрез използване на електрически генератор, задвижван с газ.
 
Сушилка с кухи лопатки:
За сушилната система се прилага процесът на непряко отопление, без нагряване на въздуха, сушене при ниска температура, с ниски експлоатационни разходи, висока безопасност и влагосъдържание на материала могат да бъдат регулирани.
 
 
Сушилнята с кухи винтове, проектирана и произведена от Scandi Energy AS, има запечатан съд с горещо маслена риза отвън. Корпусът е във форма W. Два вала, които се въртят в противоположната посока, са разположени вътре в корпуса. Разбъркващите валове са плътно подредени с кухи винтове. Горещото масло преминава през винтовете през кухия вал.
Тази система има следните предимства:
A. Тя заема по-малка площ за обработка на един и същ обем материал в сравнение с други сушилни и може да направи икономии при инвестициите в конструкцията.
Б. При ниски експлоатационни разходи, висока топлинна ефективност и липса на отпадни газове, отделящи топлината, оборудването се нуждае от по-малко поддръжка и ръчно обслужване.
C. При добра работна среда няма шум и прах.
D. Стабилна работа- крайната влага в материала може да се регулира произволно. Допуска се колебания в обема на подаване на материала и съдържанието на влага.
Д. Ако отработеният газ от процеса на сушене трябва да бъде допълнително кондензиран или дезодориран, натоварването на оборудването е малко.
F. Изсушаващата среда е с ниска температура, ниска концентрация на прах и ниско съдържание на кислород. Тези условия премахват риска от експлозия на прах и създават безопасна и надеждна работна среда.
Системата за сушене се състои от основната сушилня, захранващите и разтоварващите системи, топлообменника с горещо масло и контролната система.
Електрически контролен панел:
Цялата система се следи и контролира от контролен шкаф.
 
 
Оборудвана с PLC, системата за управление следи системата и нейните работни параметри. Контролните параметри задават стойности за температурите на реторта, температурата на сушилнята, нивата на вакуумната реторта, дебита на изходната суровина и други подобни. Те могат да се променят от оператора, за да отговарят на различни типове отпадъци, които се обработват.
Системата следи всички ключови фактори в работата на системата и може да издава предупреждения в случай на отклонения от тези, определени от настройките на параметрите като инициира аларми и  процедури за автоматично изключване в случай на повреда на ключови функции или компоненти в системата.
Системата „comtrol”  разполага с интерфейсни възможности за работна станция на компютър, мрежи (локални и интернет) за дистанционно наблюдение и работа. По желание, Scandi Energy може да предлага онлайн услуги за поддръжка като част от програмата за техническо обслужване и поддръжка.
Други опции включват: Предупреждение и Сигнал чрез SMS; интерфейс към системите за анализ на газовите линии.
 
 
      VII.3. Електротранспорт
 
Изграждането на зарядна инфраструктура за електромобили е един от най-значимите фактори за насърчаване по-широкомащабното навлизане на електрически превозни средства, наред с данъчните облекчения и финансови премии при закупуване на такива превозни средства. Но докато финансовите стимули биха насърчили единици, липсата на подходяща мрежа от зарядни колонки на градско и национално ниво със сигурност би обезсърчила мнозинството от ентусиасти, желаещи да се сдобият с електромобил.
Съгласно публикувана на страницата на Европейската комисия (ЕК) статистическа информация от 2015 г., Холандия е на първо място по брой изградени зарядни станции, следвана от Дания и Австрия. България се подрежда на едно от последните места в тази класация.
През юли 2016 г. ЕК изготви стратегия за мобилност с ниски емисии, посочваща като една от основните мерки за разгръщането на мрежа от публично достъпни електрически зарядни точки. В изпълнение на стратегията, в нашето законодателство се извършиха редица промени, които облекчават режимите на изграждане на зарядна инфраструктура. Въпреки това, все още са епизодични местата, които могат да предложат качествен и бърз заряд на малкото електрически превозни средства. От друга страна, след европейската дефиниция за " зарядна точка", се предвижда енергоразпределителните дружества да включват изрично в плановете си за развитие на поддържаните от тях мрежи,  присъединяване на зарядни точки за електромобили.
В чл. 56. (1) от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е включено понятието "зарядни колонки за електрически превозно средства" сред изброените видове преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. ЗУТ също така предвижда възможността преместваемите обекти да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, за да се обезпечи нормалното им функциониране.
Изрично посочено в закона още е, че редът за поставянето на такъв вид обекти се определя от общинския съвет за територията на всяка община.
Потенциалните възможности за осъществяване на инвестиционното намерение се базират на типови съоръжения със съответните типови технически характеристики, които се използват в европейски и световен мащаб.
Основните типове зарядни станции се разделят на стандартни (AC) и бързозарядни (DC). Към момента, най-разпространени са зарядните системи с мощност 22kW. В настоящата разработка е разгледана типова система именно с такава мощност от 2 x 22kW. Предвижда се, при необходимост от увеличаване на капацитета, да бъдат добавяни еднотипни модули до постигане на предварително зададен капацитет. Възможно е да се появи необходимост от  минимални модификации, спрямо конкретните условия на местността, които обаче не влияят върху крайната концепция.
В настоящата разработка са представени основните възможности за изграждане на типова зарядна инфраструктура чрез използване и на възобновяеми енергийни източници. Предвиждат се места за зареждане на електромобили, електрически велосипеди и колички на хора в неравностойно положение.
Описание на типовата система
Типовата система включва:
  • Бетонова (асфалтова) площадка, 6 места за паркиране – 20 000 mm x 8 000 mm;
  • Метална носеща конструкция, покриваща местата за паркиране;
  • Зарядни колонки – 4 броя x 50 kW (DC);
  • Фотоволтаичен генератор с акумулираща група, разположен върху металната конструкция и играещ ролята на предпазно покривно съоръжение;
  • Осигурена възможност за зареждане на електрически велосипеди и колички на хора в неравностойно положение.
Конструктивно решение
Конструкцията на паркинга представлява метална конструкция с размери в план 18.0/7.0 м. Носещата конструкция е съставена от четири броя метални стоманени рамки разположени през 5.4 м една от друга, съставени от стоманени колони с кръгло напречно сечение от профил 177.8х6.3мм и стоманен ригел от профил IPE160. Върху стоманените рамки са разположени метални столици от студено огънат профил С160.80.30.4, които служат за основа на алуминиевите профили, за които ще се закрепват фотоволтаичните модули. Усилията се поемат от рамките и се предават на единични фундаменти с размери Д/Ш/В = 2.0./1.00/0.60м. с минимална дълбочина на фундиране от 0.80м.
 
Фиг. 3. 1
 
 
 
Изпълнението ще се извърши съгласно ПИПСМР – бетонови и стоманени конструкции. Изпълнителят ще организира всички дейности съгласно Правилника за безопасност на труда при изпълнение на СМР и Наредба N2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
 
Фиг. 3. 2
 
 
За избягване на аварии и нещастни случаи, преди започване на изкопните работи, ще се маркират местата на подземните проводи и съоръжения.
 
Фиг. 3. 3
 
 
 
Базова система за електрически заряд
Съгласно условната класификация, зарядните станции се делят условно на ниво 1, ниво 2 и ниво 3.
  • Станциите от ниво 1 основно са предназначени за домашна (гаражна) употреба.
  • Ниво 2 включва зарядни станции, предназначени за обща употреба, които освен адаптацията на електрическите параметри на захранващата ел. мрежа към електрическите и конструктивни параметри на електромобила, осигуряват и изпълнението на допълнителни функции като отчет на потребяваната ел. енергия и остойностяването й; приемане на поръчки за презареждане на електромобили; охранителни функции; информационни справки за електромобила и състоянието на акумулаторната батерия; комуникационен диалог с доставчика на ел. енергия или оператора на зарядните станции и други. Станциите от ниво 2 са подходящи за обществено зареждане, например на обществени паркинги, паркинги на супермаркети, летища, гари, метростанции, фирмени паркинги и др.
  • Станциите от ниво 3 са предназначени за бързо зареждане. Времетраенето е от 10 до 30 минути. Основното различие между ниво 2 и ниво 3 е, че ниво 3 осигурява постоянно напрежение за презареждане на акумулаторната батерия на електромобила.
Предвидената базова система за електрически заряд е в обхвата на ниво 2. Такова  решение позволява, при наличие на техническа възможност и осигурена необходимата  върхова мощност, плавен и опростен преход към ниво 3. При преминаване към по-високото ниво 3, не се налагат конструктивни или строителни изменения в предвиденото типово предложение.
         Към момента съществуват няколко различни стандарта за присъединяване на електрическите превозни средства към зарядните станции. Независимо от това, наличието на преходници от един към друг тип куплунзи и съединители, позволява да се използват стандартни електрически силови щепселни съединения, съгласно EN 60309-2; DIN VDE 0623. Чрез тях може да бъде покрит целият диапазон от 7.4 kW (BMW i3) и 10 kW (Tesla Model S) до 80 kW, което е в обхвата на бързозарядните системи от ниво 3.
 
Фиг. 3. 4
 
 
 
         Тъй като в България този вид мобилност е тепърва прохождаща, се предвижда зарядните колонки да бъдат оборудвани допълнително с широк спектър зарядни контакти.
 
 
 
Фиг. 3. 5
 
 
 
Всяка „колонка“ ще бъде снабдена с два комплекта зарядни накрайници, чрез които ще се осъществява едновременен заряд на две превозни средства.
 
 
Фиг. 3. 6
 
     
 
 
Представените модели са илюстративни.
 
 
 
Фиг.3. 7
 
     
 
 
 
Избор на възобновяем енергиен източник
В световен мащаб, за да бъде постигнат максимален екологичен ефект от електрозарядната  инфраструктура, се използват системи с използването на източник от възобновяема енергия – фотоволтаичен, ветрови, воден или друг тип генератор на електроенергия.
 
Фиг.3. 8
 
 
 
         В конкретния случай е предвиден монтажа на фотоволтаичен генератор като покривно съоръжение, разположен върху металната конструкция на паркинга. Изборът на този тип ВЕИ е определен от разположението на зарядната инфраструктура – в гъсто населени урбанизирани територии. В тях ветровите движения са силно ограничени, което  прави използването на ветрогенератори практически невъзможно. От друга страна, други източници на възобновяема енергия – вода, отпадна енергия и т.н., зависи от множество фактори и рядко има необходимия „енергиен“ потенциал за използването им. Системите с използване на слънчева енергия са лесно достъпни и изключително гъвкави, по отношение на възможностите за приложение. Освен това, те лесно се „вписват“ в общата архитектурна визия, без да нарушават облика на градската среда. 
Оценка на потенциала за използване на слънчева енергия
Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. При географски ширини 40°- 60°  върху земната повърхност за един час пада максимално 0.8-0.9 kW/m2 и до 1 kW/m2 за райони, близки до екватора. Количеството на улавяната слънчева енергия се определя от редица фактори:
  • климатични фактори – основните закономерности, определящи сумарната слънчева радиация, са в зависимост от височината на Слънцето (географското разположение), наличието на облаци, продължителността на слънчевото греене, прозрачността на атмосферата и др.;
  • ориентация на слънчевите системи по азимут, т.е. от влиянието на ориентацията спрямо посоките на света.
 
Фиг.3. 9
 
 
 
Ясно се вижда, че при югозападно ориентирана повърхност ще се постигне максимален резултат.
  • ъгъл на наклона спрямо хоризонта. Максималният ефект за нашата страна се постига при ъгъл около 40°.
 
Фиг.3. 10
 
 
 
Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2 150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация  е 1 517 kWh/m2. Като официален източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия е използван проект на програма PHARE , BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България”. В основата на проекта са залегнали данни от Института по метеорология и хидрология към БАН, получени от всичките 119 метеорологични станции в България, за период от над 30 години.  След анализ на базите данни е направено райониране на страната по слънчев потенциал и България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене.
 
Фиг. 3. 11
 
 
 
  • Централен Източен регион – 40% от територията на страната, предимно планински райони. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 400 h до 1 640 h - 1 450 kWh/m2 годишно;
  • Североизточен регион – 50% от територията на страната, предимно селски райони, индустриалната зона, както и част от централната северна брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 450 h до 1 750 h - 1 500 kWh/m2 годишно;
  • Югоизточен и Югозападен регион – 10% от територията на страната, предимно планински райони и южната брегова ивица. Средногодишната продължителност на слънчевото греене е от 500 h до 1 750 h - 1 650 kWh/m2 годишно.
             Освен слънчевия потенциал на местността, при оценка на възможностите за оползотворяване на възобновяема енергия от слънцето, се използват и статистическите анализи от работата на съоръженията, по отношение на технологичното ниво на развитие. Към настоящия момент и съгласно последното Решение № Ц-9/01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, специфично производство от ФтЕЦ е  определено на 1441 kWh/kWp, при оптимално ориентиране на фотоволтаичния модул към слънчевата радиация от 32˚, което съответства на 1302 kWh/kWp нетно специфично производство на електрическа енергия за една година.
Фотоволтаичен генератор към зарядната инфраструктура
Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. При географски ширини 40°- 60°  върху земната повърхност за един час пада максимално 0.8-0.9 kW/m2 и до 1 kW/m2 за райони, близки до екватора. Количеството на улавяната слънчева енергия се определя от редица фактори.
Направена е оценка на базата на предвидената полезна покривна площ на  зарядната инфраструктура.
Обект
Дължина
Ширина
Площ пълна
м
м
м2
Покривна конструкция
16.70
6.30
105.21
 
Табл.3. 1
 
 
 
 Използвани са стандартни фотоволтаични панели 250Wp и инвертори на фирмата SMA. Типичните стандартизираните масови габаритни размери на фотоволтаичните панели са 1700 х 1000 м м (1.70m2). Върху разполагаемата полезна площ могат да бъдат разположени 60 панела, разпределени в три стринга по 20 броя. Общата инсталирана пикова мощност на генератора е 15 kWp.
Избрана е комбинирана схема на зарядната система, която осигурява най-ефикасен вариант на използване на слънчевата енергия. При наличие на достатъчно слънчева енергия, приоритетно тя се насочва директно към зарядните станции. При наличието на излишък, енергията се насочва за зареждане на акумулаторните батерии. Едва, когато се достигне техният пълен заряд, излишъкът на енергия се насочва към местната енергийна структура за външна акумулация.
 
Фиг. 3. 12
 
 
 
Във фотоволтаичния генератор се предвижда използването на трифазeн инвертор с единична мощност от 15 kWp и три островни монофазни с единична мощност 5 kWp. 
 
Фиг. 3. 13
 
 
 
Всички съоръжения ще бъдат заземени и ще се осигури мълниезащита.
При така оценените прогнозни стойности за слънчева енергия, параметрите на фотоволтаичният генератор са:
• Инсталирана мощност – 15 kWp;
• Брой PV модули – 60;
• Брой инвертори AC- 1;
• Брой инвертори Island - 3;
• Средногодишен максимален добив при 1302 kWh/kWp – 19 530 kWh.
• Средногодишен максимален добив при влияние на неблагоприятни условия – засенчване, намалено слънцегреене, замърсяване - 30% – 13 671 kWh.
При базово годишно потребление на електрическа енергия около 600 000 kWh, определени на базата на 50% средногодишна натовареност, слънчевото покритие е около 2.5 - 3.0%.
Трябва да се вземат предвид и следните особености при оценката на инвестиционното намерение:
  1. Покривната конструкция е изчислявана на база стандартни методи за оценка на ветрово и снежно натоварване.
  2. Допълнителната конструкция на фотоволтаичният генератор изисква стабилно закрепване към носеща конструкция, която ще я натовари  допълнително както тегловно, така и ветрово.
  3. Допълнителното тегло, което трябва да бъде понесено е в рамките на 20 kg/m2. При 105 m2, общото натоварване е приблизително 2.1 тона. Това е и ветровото налягане, което трябва да бъде компенсирано и подсигурено с допълнителни укрепващи мероприятия или противотежести.
Направената оценка е за високотехнологични фотоволтаични панели от последно поколение в масова употреба. Възможно е приложението на гъвкави фотоволтаични панели от аморфен силиций, които улавят син, зелен и червен спектър на светлината. Те могат да бъдат от отделни гъвкави панели или на рулони. Използването им би могло да предотврати утежняването на покривната конструкция, като се полагат директно чрез лепене върху съществуващото или ново хидроизолационно покритие. Те са с малко тегло и практически са част от покривния слой, което предпазва от негативите на допълнителната метална конструкция, която е податлива на силните ветрове.
Управление на зарядната инфраструктура
Зарядната станция е оборудвана с локална и дистанционна система за следене на заряда, заплащането на потребената енергия и допълнителните услуги, параметрите на системата. Цялостното управление се извършва чрез Националната мрежа за управление и мониторинг на зарядни станции за електрически превозни средства BULCHARGE (http://www.bulcharge.com Предвидено е да се изгради инсталация за предаване на данните от работата на фотоволтаичната система по интернет.
VIII. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ В РАМКИТЕ НА КРАТКОСРОЧНАТА ПРОГРАМА
Някои от задачите и етапите са посочени тук само за пример:
Етап 1: В обхвата на първите спешни мерки се учредява Координатор (Звено за управление)- 2021 г.
Това е основното структурно звено, което управлява и координира работата на всички общински енергийни звена, както и създадените на основата на публично-частно партньорство. Създават се Общински енергиен клъстер, Общинска балансираща група за енергия, учредява се Търговец с енергия и се придобиват Лицензии за територията. Тук Координаторът може да бъде и отдел в общината, в по-малките населени места, подпомогнат от външен консултантски екип от представители на частния бизнес в общината.
С помощта на външната привлечена експертиза, се осигурява най-икономически изгоден вариант на излизане на свободния пазар на обектите, вкл. и частни, при проявено желание, и избор на доставчик на ел. енергия за група обекти. Така ще се осигури значителен първоначален капитал от освободения финансов ресурс.
 
 
 
Етап 2: Следващата стъпка е поставянето на основите на общинското енергийно самоуправление. 2022 г.
То включва дейностите по изграждане на модулни отоплителни инсталации. Изгражда се електро зарядна инфраструктура и се привличат инвеститори в  общински и частен електротранспорт.
Оформяне на Балансиращата група.
Обхващане на дейностите, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ.
Създаване на публично частно партньорство в рамките на общината за събиране, депониране и оползотворяване на битовите отпадъците и ВиК системите, органичните отпадъците  от селскостопанско производство, животновъдство и др.
Изграждане на централи за производство на електрическа и топлинна енергия от ВИ и изграждане на топлопреносна мрежа и топло-акумулиращи съоръжения.
Изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от ВИ върху покривните конструкции на подходящи сгради.
Етап 3: Предприятие за Комунално самоуправление. ОЮК- 2023г.
Създаване на енергиен холдинг за обхващане на всички общински дейности и предоставяне на градски услуги.
Обхващане на всички дейности, свързани с производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия и енергия за охлаждане от локалните генериращи възобновяеми източници. Стартира се активното отглеждане на специализирани енергийни растения. Организира се събирането и оползотворяването на биологични и растителни остатъци и отпадъци за производство на биогорива или производство на топлинна енергия. Едновременно с развитието на топлопреносната  и газопреносната мрежа се изграждат и топло-акумулиращи съоръжения, които да осигурят съхранението на енергия, за да могат да се управляват пиковете на потребление и да се осигури денонощно независима енергия.
Всички предвидени дейности се финансират и ко-финансират от предоставянето на нови услуги и продукти на населението като се привличат постоянно външни инвестиции. На следващ етап на развитие се създава Комунален Холдинг с публично-частно участие, който ще осигури цялата добавена стойност от предоставените услуги да остава на територията на общината. Създават се предпоставки за привличане на външни инвестиции, откриване на нови работни места и укрепване на средната класа, която е гръбнакът на всяка икономика. В българския контекст децентрализираното производство може да се превърне и в мощен инструмент за намаляване на енергийната бедност.
 
IX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
Резултатите от реализацията на стратегията за интегриран подход при управлението на общината се изразяват в икономия на ресурси при запазване на нормалната функционалност на секторните дейности. Наличието на резерв от ресурси ще подпомогне реализацията на социални придобивки, туристически програми и културни събития.
Икономията, постигната като намален разход за потребената електроенергия, за енергийна ефективност в резултат на топлинна изолация на сгради, използване на нови технологични решения за отопление и охлаждане, утилизация на енергия от отпадък, подмяна на електрически консуматори с по-ефективни, и други решения, ще доведе до намаляване на разходите с 30-50%. Този финансов ресурс може да се използва като инвестиция в по-нататъшно модернизиране на материална база и реализиране на проекти.
Реализираните мерки за енергийна ефективност, промените в горивната база и добрият екологичен контрол ще доведат до значително подобряване на качеството на въздуха, чистотата на средата, запазването на природата като вода,  флора и фауна.
 
Програмата на община Тутракан за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници на територията на общината е в пряка връзка с Общинската програма за енергийна ефективност.
 Резултатите от изпълнението на програмата ще бъдат:
  • Намаляване на потреблението на енергия от конвенционални горива и енергия на територията на общината;
  • Повишаване  сигурността на енергийните доставки;
  • Повишаване на трудовата заетост на територията на общината;
  • Намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух;
  • Повишени технически умения и административен капацитет на общинската администрация при съставяне и изпълнение на процедури по обществени поръчки, и управление на проекти с ВЕИ;
  • Ефективен старт при въвеждане на енергиен мениджмънт в общината;
  • Ефективно общинско планиране и развитие на модел на общинска енергийна политика, основан на „зелената икономика”;
  • Повишен дял на усвоени средства от Европейските фондове за проекти по ВЕИ;
  • Повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на  населението.
Изготвянето и изпълнението на ОПНИЕВИБ. е важен инструмент за регионално прилагане на  държавната енергийна и екологична политика. Настоящата програма за насърчаване използването  на енергия от възобновяеми източници и биогорива е динамичен и  отворен документ, който може периодично да се допълва, съобразно настъпили промени в приоритетите на  общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо значение.