Съгласно климатичното райониране на България Тутраканската низина попада в умереноконтиненталната климатична област. Тя представлява продължение на Средноевропейската умереноконтиненталната климатична зона. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие - и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Сравнително по-слабо е влиянието на студени арктични въздушни маси, идващи откъм север, и на топли тропични въздушни маси откъм юг.
В тази климатична област през зимата настъпват силни застудявания, а през лятото - големи горещини. През най-студения месец на годината - януари, средномесечната температура е -1.8°С, а през най-топлия месец - юли, средномесечната температура е 23.7°С. Средната годишна температура е 11.8°С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най - големите за България средни годишни температурни амплитуди - 25.5°С.
На територията на Тутраканската низина средните годишни валежи възлизат на 540 мм, което е близко до средните за България 600 мм. Валежите се характеризират с летен максимум от 181 мм (юни - 85 мм) и зимен минимум от 101 мм (февруари - 26 мм ). Твърди валежи падат през периода декември-март. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е 47.6.
Почви
В района се срещат следните видове почви:
Алувиални - съвсем млади почви, намират се в начален стадий на почвообразуване.
Алувиално-ливадни - образуват се предимно върху алувиални наноси, имат добре оформен хумусно-акумулативен хоризонт.
Ливадно-блатни
Торфено-блатни - органогенни почви с наличие на по-мощен 30-сантиметров торфен хоризонт, съдържащ над 30% органична материя.
Флора
Формации на растения, напълно потопени във вода - Ceratophylum demersum.
Формации на растения, потопени и неприкрепени с плаващи листа - Salvinia natans, Azolla filicoides, Spirodela polirrhiza, Lemna minor, Wolphia arriza.
Формации на растения, потопени и прикрепени с плаващи листа - Potamogeton nodosus Poir., Nymphoides flava, Myrophyllum verticillatum, Myrophyllum spicatum, Trapa natans, Nymphaea alba.
Формации на високи житни и разнотревни видове растения - Typha angustifolia, Typha latifolia, Phragmites australis.
Формации на високи острицови растения.
Формации на средновисоки и ниски житни видове растения - Glyceria aguatica.
Формации на средновисоки острицови и дзукови видове растения - Sparganium ramosum, Butomus umbellatus.
Фауна
Само в крайдунавските блата и по долното течение на дунавските притоци се срещат следните риби: Cobitis bulgarica (дунавски щипок - субендемит), Barbus barbus (дунавска мряна), Abramis ballerus (косат), Pelecus cultratus (сабица), Acerina cernua (бибан).
От земноводните са характерни: Rana ridibunda (водна жаба), Hyla arborea (жаба дървесница), Pelobates fuscus (обикновена чесновница), Bombina bombina (бумка), Bufo bufo (кафява крастава жаба), Pelobates syriacus balkanicus (балканска чесновница).
Единствено в тази част на страната се среща и подвидът Triturus cristatus dobrogicus (дунавски тритон).
Влечуги: Natrix natrix (обикновена водна змия), Natrix tessellata (сива водна змия), Lacerta taurica (кримски гущер), Emys orbicularis (обикновена блатна костенурка).
Най-голямо богатство са птиците. Със световно значение са белооката потапница (Aythya nyrocca) и къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus). Тук гнездят големи колони белобузи и други рибарки (Chlidonias hybrida), червеноврат гмурец (Podiceps griseigena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis). Рибарниците са хранителна база за двойки морски орли (Haliaetus albicilla) и голяма колония чапли и корморани. По време на миграция и зимуване от световно значение са малкият корморан (Haliaetor pygmaeus) и сивата гъска (Anser anser). По време на зимуването струпвания образуват голямата белочела гъска (Anser albifrons) и застрашеният в световен мащаб вид червеногуша гъска (Branta ruficollis)
На територията на община Тутракан има разнообразни горски масиви. Представени са почти всички широколистни видове (без бук) - топола, акация, върба, всички видове дъб, липа (30% от масивите).
Наличните масиви са предпоставка за развитието на дървопреработването като един от важните отрасли за икономиката на общината. Особено внимание може да бъде отделено на дейности, свързани с допълнително залесяване на горски терени, което да осигури работни места и да увеличи в бъдеще потенциала на гората. Важен елемент в този смисъл са всички съпътстващи дейности - събиране на липов цвят, производство на мед, събиране на гъби и пр., които също могат да осигурят доходи на определена част от населението на общината.
В горските съобщества вземат участие: Populus alba, Populus nigra, р. Salix, Ulmus campestris, Tilia argentea, Tilia grandifolia. Горските съобщества са представени и от естествени гори от цер, космат дъб, келяв габър, полски клен, мъждрян и култури от акация и тополи.